Електролизерите за разлагане на вода на водород и кислород са добре разработена технология , търговски зряла.Процеса на разлагане на водата е относително сложен многостъпален  ендотермичен процес.Енергията необходима за протичане на химическата реакция се доставя от токоизточника като разхода е средно 4 квтч за един нормален кубически метър водород , тежащ при стандартни условия около 90 грама. Моите предвиждания са , че в средносрочен план , примерно в близките 10 до 15 години , ще ни се наложи да произвеждаме огромни количества водород по тази технология.Ето какво имам предвид. Неизбежно ще ни се наложи да тръгнем по пътя на изграждане на МЕТАНОВА ИКОНОМИКА. При тази икономика има равновесие между изпускания в атмосферата въглероден диоксид и извличания от атмосферата въглероден диоксид , по всичко останало е сходна с ВОДОРОДНАТА ИКОНОМИКА. Към тези количества ще се добави необходимоста от извличане на голям обем въглероден диоксид с цел връщане на концентрацията на този парников газ към концентрации характерни за прединдустриалния период.Докато с първата част извлечен въглероден диоксид изпуснат от дейноста на хората можем да се разпоредим сравнително лесно като метанизираме въглеродния диоксид , то втората част която преследва връщане към прединдустриални концентрации изисква чрез малка промяна в режима на Сабатие реактора да произвеждаме етилен основна суровина на химическата промишленост.Така вместо депозиране на въглеродния диоксид в океани и кухини в литосферата , ще го съхраним във вид на пластмаси.Когато решим че ни е необходим ще го върнем във форма на газ в реактори на суперкритична вода  SCWO. Това което описвам е глобален проблем.Не е ясно кога ще ни застигне този проблем във формата на международни споразумения , и ако не сме готови просто трябва всички да си окачим много дебели вратовръзки. Възможностите на нашия слънчев потенциал са повече от добри.Ако застелем 6.5% от територията на страната с комбинирани слънчеви колектори SPAR-140, ще имаме на разположение 200 000 Мгвт електрически и 350 000 Мгвт топлинни. От това богатство можем да отделим примерно 100 000 Мгвт_е за превръщане на въглеродния диоксид в газ Метан и Етилен за производство на пластмаси. Вероятно ще ни стигне да посрещнем евентуални международни споразумения в областа на подобряване на климата на планетата.В глобален план това изглежда значително по-плашещо. Вероятно за тези цели човечеството ще трябва да построи 4 000 000 Мгвт , които в продължение на 50 години да работят за очистване на атмосферата. Дали това е параноя не знам .Аз лично го възриемам като запалаха с неясна сила и плашещи със своята големина контури.А за малко по-голяма яснота , отделените 100 000 Мгвт приложени изцяло за метанизация на въглеродния диоксид ще ни дадат 50  милиарда нормални кубически метра газ Метан. Това прави бурните разисквания около тръбите и атомната енергетика буря в чаша вода.  Сега вече е ясна огромната роля на електролизерните технологии. На кътни зъби да се изправим , но трябва да се превърнем в производители на електролизери и заводи за електролиза. По долу е поместена статия която привежда техническите характеристики на завод за електролиза на водата.