Засилването на нестабилноста на световните енергийни пазари има отражение върху сигурноста в глобален мащаб.Полза от тази тенденция извличат страните износителки на енергоносители като увеличават цените  , и влияят политически на страните зависими от вноса на енергоносители , влияят също на големите енергийни проекти като извличат едностранни ползи.Глобалната сигурност е зависима не само от състоянието на енергийните пазари но и от намаляващите ресурси на енергоносителите , климатичните промени , намаляващите ресурси от прясна вода , демографските промени , настъплението на отдавна забравени инфекциозни болести, загубата на обработваеми земи , настъплението на пустините , сътресенията в световните икономики , корупцията , тероризма, бедноста и гладът.Трудно е да се отговори на тези предизвикателства с един единствен план в глобален мащаб.Тук посоката е от създаването на международна мрежа от организации, които да създадат рамката за адекватен отговор , към осъзнато от правителствата действие базирано на доброжелателност и политическа воля.Това се и прави , но се наблюдава сериозно разминаване между приетите мерки за постигане на глобално устойчиво развитие и действията на правителствата, главни играчи на световната сцена.Вместо това непрекъснато избухват локални конфликти, които често се решават с военни средства. Дефиницията за устойчиво развитие предполага енергийни и икономически стратегии които не накърняват интересите на бъдещите поколения.Това което се случва е точно обратното-голямите причинители на климатичните промени и замърсяването на околната среда Китай, Индия ,САЩ и ЕС не се отказват от употребата на карбоновите енергоносители

Съществуват планове за разширено търсене на нови находища на петрол, газ и въглища Тези усилия носят резултат , което е трудно да бъде оценено като положителен или отрицателен ефект. Централите на конвенционални енергоносители са най-голямите замърсители, което подтикна САЩ към създаване на голями проекти за строителство на нискокарбонови технологии при производството на енергия.Тези безотпадни енергийни технологии притежават значително по-голям коефициент на полезно действие- това обстоятелство ще удължи ерата на извличане на енергия от фосилни и ядрени енергоносители. Нискокарбоновите инсталации снабдени с уловители на вредните отходи ще получат ново основание за своето съществуване в микса технологии и икономики на близкото и средносрочно бъдеще.Страна като САЩ , която разполага с огромни запаси от въглища ще задържа в световен мащаб замяната на карбоновите икономики с икономики базирани на ВЕИ.Това не означава благоприятен тренд в цените на енергоносителите на световния енергиен пазар.Натиска който изпитват слабите икономики няма да намалее , това важи и за българската икономика.Светът бавно , асимптотично ще се приближава  към икономики базирани на ВЕИ ,като този процес вероятно ще продължи няколко столетия.Мнозина считат , че мерките по енергийна ефективност ,ЕЕ, са огромен резерв в борбата за устойчиво развитие , но от друга страна важно е в условията на какъв тип енергетика се работи.Ако това е карбонова енергетика очевидно се постига удължаване на времето на действие на нежелана енергетична система.Извода е прост – поемане незабавно курс към пълна подмяна на ядрените и карбонови инсталации. Някой специалисти считат че вече плътно сме подходили към пика в добива на петрол най-вече , газ и въглища.Други считат , че това ще се случи след 30 години.Очакванията са , че това ще е момента на неудържимо покачване на цените на енергоносителите , съпътствано от силни сътресения в световната икономическа система.Спорна тема е с какъв резерв от време разполага света до момента на вземане на решение относно вида на бъдещите икономики.Американците се надяват бъдещата икономика в САЩ да бъде водородна икономика , но недостатъчно добре осветляват начините на добив на водород.Днес водород в САЩ се произвежда в голями количества от въглища и природен газ.Разчита се също и на ядрените реактори от ІV-то поколение , които по принцип са когенерационни системи- ще произвеждат ток , топлина и водород . И накрая с неясен дял ще се произвежда водород от ВЕИ.Така формулирани перспективите за производство на водород не отговарят на изискванията за чиста водородна икономика и са в противоречие с устойчивото развитие.Парадоксалено  е ,че все пак САЩ вероятно първи в света ще построят енергийна и индустриална система без вредни емисии за околната среда и това ще стане реалност до 50 години.Голямите корпорации и международни компании производители на енергия и притежаващи лъвския пай от индустриалното производство , никога няма да отстъпят позиции на ВЕИ технологийте.Сходно е поведението на ЕС.Без да има достатъчно пространство за маневриране , ЕС непрекъснато увеличава зависимоста си от внос на енергоносители от  останалия свят и Русия , която на свой ред провежда агресивна политика в имперски стил.В България е налице пълен отказ от провеждането на устойчива стратегия в енергетиката и икономиката.Това е една примиренческа политика на некадърни управници , които се опитват да представят пораженческите споразумения с администрацията на Путин-Медведев в областа на енергетиката като голям успех.С това се отваря огромна пробойна в системата на националната сигурност.Изпускаме шанса да оценим трезво възможностите които ни предлага ресурса на слънчева енергия.При провеждането на правилна политика , слънчевия потенциал на страната е в състояние да ни превърне за 30 години в производител на газ метан в количества които днес консумира Германия.Длъжни сме да постигнем консенсусна политика в областа на енергетиката и икономиката с ясни правила за бизнеса за да поставим страната си на пътя на независимо и устойчиво развитие, което означава независимо от политическата ориентация на управляващите , правителствата да провеждат единна политика в името на общия български интерес.Решенито на тази плетеница от проблеми е създаването на НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ПРОСПЕРИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ И ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВА ЧЕТВЪРТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. Основната идея е използването на слънчевия потенциал на страната за изграждане на карбоново-слънчева икономика с  много нисък въглероден отпечатък , безотпадни индустриални,земеделски и енергийни технологии.Определението карбоново-слънчева икономика не съществува в ничии пътни карти , не съществува в литературата , експертни анализи , енергийни и икономически стратегии.Но съществува наименование МЕТАНОВА ИКОНОМИКА която широко ползва нискокарбонови технологии , слънчеви технологии , ВЕИ технологии и се базира на равновесие между изпускания в атмосферата въглероден диоксид с антропогенен произход и извличания от атмосферата въглероден диоксид. Ако изберем този нов път на развитие ,това ще бъде наш български принос в развитието на глобални стратегии.Основният източник на енергия в МЕТАНОВАТА ИКОНОМИКА ще бъде слънцето, като преобразуваната енергия ще преминава последователно през фотоволтаични инсталации , електролизери работещи с енергията произведена от фотоволтаиката и накрая Сабатие реактори,които ще произвеждат Метан.В аванс едно уточнение – произведения метан изгарян в инсталация с газова турбина ще произвежда електроенергия и топлина , а отпадните парникови газове ще се улавят в инсталации и така полученият въглероден двуокис ще се подава на входа на Сабатие реактори в затворен по отношение на вредния отход цикъл.Втората основна идея в един възможен бъдещ план е изграждане на мощна енергийна индустрия за производство на фотоволтаични и топлинни слънчеви инсталации , газови турбини , вятърни централи и системи за обработка на отпадъците от селското стопанство и бита.Без да сме се превърнали в производители на изброените технологии не бива да се надяваме, че ще се изкопчим от лапите на агонията,която ни тресе вече 60 години.За МЕТАНОВАТА ИКОНОМИКА е характерно масираното производство на водород и метан.За производството на водород е необходимо наличието на вода , а за производството на метан е необходимо наличието на въглероден двуокис.Износа на произведения газ метан е свързан с осигуряването на голями количества вода и въглероден двуокис. Това усложнява в голяма степен решаването на проблема свързан с намаляващите водни ресурси.Сега този проблем е подценяван , неговото решение се отлага но общоизвестен факт е, че енергопроизводството е най-голямия консуматор на вода.Днес се водят войни за петрол и газ , скоро ще се водят войни за вода.Много ясно е , че като страна членка на ЕС сме длъжни да съгласуваме бъдещите си планове за развитие на икономика от карбоново-слънчев тип със енергийните и икономически стратегии на съюза. Каквото и да правим сигурно е , че без масираната техническа помощ на ЕС не можем да стартираме значим план в областа на енергетиката и икономиката.Затова задължително трябва да спрем заиграването с Русия , да престанем да бъдеме проводник на руските стратегически интереси в региона и Европа.Трябва да слажим край на мегаломанската представа за нашата страна като енергиен център на региона.Гърция например има по-богати възможности  , може и да имат същите амбиции но не го афишират , работят сериозно в областа на ВЕИ и може да се окаже че именно Гърция ще се превърне в енергиен център на региона.Просто се налага да прецениме възможностите си на база собствени ресурси и да изградиме адекватна стратегия за подмяна на остарялата ни енергийна система с нова карбоново-слънчева.Възможностите ни не са малки , слънчевия потенциал на България срещу 6.5% от територията на страната може да ни даде близо 190 000 Мгвт –електрически и 300 000 Мгвт топлинни.Усвояването на пълния слънчев потенциал на страната изисква време , ще стане възможно с усилията на няколко поколения и намирането на нов тип финансиране.Основен недостатък на съвременните схеми на финансиране на рискови проекти в областа на енергетиката и индустрията е , че те се примиряват с нисък коефициент на възвръщаемост със срокове до 20-30 години, което отблъсква инвеститорите. Затова съществуват поощрения за инвеститорите , които се поемат от консуматорите на електро и топлоенергия.Ако на задачата се погледне като на военна операция , трябва да се каже че ще се впуснем в бой без да са ясни докрай всички рискове.Нужна е интуиция изградена на базата на нашите професионални умения  , висок умствен багаж и въображение едновременно носено на крилете на научните познания и приземено от трезв анализ на нашите моментни възможности.Просто плана ще съдържа няколко сценария , които умело се преплитат като ни водят към една цел – застилане на около 7000 кв.клм с фотоволтаика , снабдяване на тези мощности с електролизери за производство на водород , построяване на съответен парк от Сабатие реактори за производство на Метан.Това ще ни даде възможност да развием енергетика базирана на локален принцип на производство и разпространение на енергията, с основни звена от инсталации за изгаряне на метана в газова турбина и улавянето на произведения въглероден двуокис, проточни двукомпонентни батерии , станции за производство на сгъстен въздух, акумулаторни станции за захранване на автотранспорта и най –важният елемент, построяване на голям парк от топлохранилища.За постигане на по-голяма чистота , в турбината ще постъпва кислород под голямо налягане.Тук разбира се има няколко технологии които не са доведени до пазарна зрялост – това са Сабатие реакторите и газова турбина която използва кислород вместо въздух.За първите ще се разчита на изгряващата технология на микрореакторите базирана на нанотехнологийте , за турбината създаването на материали с висока температурна устойчивост с помоща на композитни керамични смеси базирани отново на нанотехнологии.Когато говорим за мощности до 30 Мгвт това е достижима задача.Тази стратегия не бива да отхвърля съществуването на национален енергиен пръстен.Това означава построяването на добре обмислени енергийни мощности между 500 и 2000 Мгвт свързани към този пръстен. Съществена част от такава енергийна система ще бъде построяването на хидроенергийни каскади с мощност до 500 Мгвт , работещи непрекъснато на принцип известен като pumped-storage. Енергията за връщане на водата от долното в горното водохранилище на каскадата ще идва от фотоволтаиката. Тези каскади може да се строят на места без река и ще се включат в системата на водния баланс на страната. Основна функция на пръстена ще бъде подсигуряване на локалните мрежи при критични ситуации и работа в регионалната и европейска енергийна мрежа.Пръстена трябва да може да пренася и разпределя около 20000 Мгвт.Когато говорим за 7000 кв.клм. покрити с фотоволтаика имаме предвид неизползваема земя , скалисти терени и терени които не позволяват развиването на стопанска и земеделска дейност.Съществува възможност за строителство на топлинни слънчеви колектори и фотоволтаични модули по покривите на сградите и дворните места.Тази инициатива ще бъде предоставена на гражданите за изграждане на индивидуални инсталации.Основни остават голямите фотоволтаични инсталации , колективна собственост на гражданите на малките общности и общините. Колективна собственост трябва да бъдат и локалните енергийни централи базирани на газови турбини.Този начин на производство на енергия и енергийни носители оказва силно влияние на начина на живот на малките селища и общини.Те ще бъдат не само енергийно независими но и самозадоволяващи се в смисъл на покриване на собствените нужди от енергия , храна и всичко необходимо за ежедневието.Но в разумни граници- разделението на труда е мощно средство което даде възможност на хората да достигнат съвременното ниво на потребление , комуникации , подвижност.Всички въпроси свързани с този нов всеобхватен план трябва да бъдат широко дебатирани , процес придружен с интензивна образователна програма с цел повишаване нивото на информираност на гражданите на републиката.Те трябва да участват в процеса не  само доброволно но и силно мотивирани.Нямаме време за губене.Създаването на подобен проект , който ще ангажира вероятно пет поколения е сериозна работа , но не трябва да се допусне протакане повече от две години.След това идва момента на представяне на проекта пред останалите членове на ЕС.Днес ние сме силно разделена нация.Безценно качество на това предложение е , че национален план създаден по този начин може да се превърне в така желаната обединителна платформа.Така се решава и проблема с отсъствието на визия за бъдещето на България.Несериозно е да се мисли че с туризъм , строителство и индустриални сектори в днешния им вид ще изпълним цел, като например изравняване със средния европейски стандарт.С риск да се повторя , без да се превърнеме в производители на слънчеви и ВЕИ технологии , с което да се присъединим към групата на световните лидери на новите високи технологии е немислим истински национален прогрес.Искрено се надявам, че  внушенията на самовлюбени лидерчета от рода на Рокера когато беше на власт , а днес и на Бойко Борисов , че в държавата всичко е наред , и просто трябва да се построиме всички зад тях , не хващат почва в главите на хората , освен ако главата е направена от червена гума.Днес е време за вземане на съдбовни решения.Не бива да оставяме това на отвратителната  сган която ни управлява вече почти 70 години. Затова следва да се занимаем със следващия списък от въпроси :

·        Какво означава че човечеството се намира на кръстопът.

·        Нова енергийна стратегия и национална сигурност.

·        Оценка на националните ресурси

·        Нови схеми на енергопроизводство и видове икономики

·        Промени в законодателството които да осигурят бързото проникване на ВЕИ

·        Енергонезависими селища

·        Климатични промени

·        Световни кризи