Целта на  извличането на СО2 от атмосферата е да предотврати неговото натрупване  и да акумулира извлечените количества в постоянни хранилища. По-голяма част от предложените методи залавя въглеродния диоксид директно от мощни точкови източници като електроцентрали и топлоцентрали.Като много перспективен кандидат в производството , разпространението , консумирането и акумулирането на електро и топлоенергия се очертава изгряващата МЕТАНОВА ИКОНОМИКА. Тази технология се базира на равновесие между изпускания в атмосферата въглероден диоксид и извлечения парников газ. Освен съхранение на въглеродния диоксид  в хранилища се предприема неговата редукция с водород до основни енергоносители като Метан, Етанол , Метанол и Етилен , основна суровина в химическата промишленост. Залавянето на вредните отходни газове  изпускани от голями точкови източници е най евтиния начин за производство на въглероден диоксид. Но за малки мобилни източници като автомобилния транспорт залавянето на вредните газове е неефективно и води до ненужни усложнение в конструкцията на автомобилите независимо от тяхния размер. Емисийте на парникови газове от автотранспорта трябва да бъдат редуцирани драстично , което ще стане възможно с появата на електромобили , автомобили движени от енергията на водород , автомобили с двигатели на сгъстен въздух и малка част автомобили на  газ Метан Така  процеса на изчистване на атмосферата от въглероден диоксид генериран от автомобилите няма да повлияе  чувствително на пътната инфраструктура , това ще напряват   нови технологии в областа на транспорта. Извличането на въглероден диоксид е два пъти по ефективно в сравнение с производството на електроенергия от източници като вятърни генератори и слънчеви централи по отношение на процеса  извличане- изпускане на парникови газиве от атмосферата.Изчисления показват, че е  постижимо   връщането на ниво концентрации на въглероден диоксид от прединдустриалния период в рамките на следващите 50 години. Въпросът за цената  на изграждане на инсталации за извличане на парникови газове от атмосферата е предрешен от факта , че  предизвиканите климатични промени ще произведат на порядъци по – голями щети измерени в капитали. Живота на хората е дълбоко свързан с въглеродния диоксид , този излишно демонизиран газ не е наш враг , напротив  нашето енергийно спасение е немислимо без  извличане на въглеродния диоксид от атмосферата  , неговото редуциране и производство на енергоносители. Но депозирането на въглеродния диоксид в литосферата и хидросферата може да се окаже не до там безопасно . От казаното следва , че процеса на извличане на въглероден диоксид от атмосферата трябва да стратира незабавно с двойна полза , изчистване на атмосферата и производство на енергоносители и суровини. В Канада учени създадоха ефективна инсталация за извличане на въглероден диоксид от атмосферата. Процеса наподобява технологията на производство на хартия

В контакторната кула се пулверизира натриева основа , която се движи от върхът към основата и по пътя абсорбира въглероден диоксид от  насрещен въздушен поток. Получения натриев карбонат  Na₂CO₃ постъпва във следващото стъпало на инсталацията където се третира с калциев оксид СаО и се получава калциев карбонат известен като негасена вар СаСО₃  и натриева основа. На схемата това стъпало е означено като Causticizer Получения калциев карбонат постъпва в следващото стъпало Calciner където се нагрява до 850 гр Ц  , превръща се в калциев окис който се връща в предното стъпало , а извлечения въглероден диоксид се втечнява. Натриевата основа от Causticizer-a се връща в контакторната кула.Така процеса не се нуждае от нови количества калциев оксид и натриева основа. За производствдото на един тон въглероден диоксид са нужни около 100 квтч конвенционална или слънчева електрическа енергия. Има и други разходи но те не са много по-голями сравнени с разхода на електрическа енергия. Така един тон въглероден диоксид произведен по тази технология няма дя струва повече от 100 лева , а на пазара се продава на цена от 1000  до 1500  лева.

На изображението е показана част от инсталацията , контакторната кула. Апертура на въздушния поток от 1 м² осигурява 10 тона въглероден диоксид на годишна база. С оглед текущите пазарни цени на въглеродния диоксид не познавам по ефективно производство , печалбата може да достигне с лекота 400%. И вероятно много повече

По-долу следва материал , който обосновава процеса и изгражда представа за химията на процеса, неговия енергиен баланс и сравнение с някои енергийни технологии. На снимката  е показана контакторната кула в експериментален стадии. Авторите на тези изследвания твърдят че още е рано да се мисли за строителството на инсталации с капацитет 300 000 тона СО2 годишно защото цената на произведения СО2 е около $130  на тон. Не се съобщава каква ще е цената на произведения СО2 в инсталации със средна и малка мощност. Инсталация с капацитет 279 000 тона годишно се строи за $12 000 000 . Което показва че първоначалните капитали за строителство на подобни инсталации не са голями. Ако произведения СО2 се отведе незабавно към Сабатие реактор за метанизация , цената ще падне двойно , вероятно ще бъде някъде около 50 лева на тон.

Има много други термохимични цикли за извличане на СО2 от въздуха , които имат важно качество - предлагат възможност за работа в затворен цикъл , което означава съхранение на инградиентите на химичната реакция  и ползват слънчевата енергия. Тези технологии от гледна точка на използваната енергия, изполват технологията POWER TOWER . На върхът на кулата се монтира реактор-приемник , където високата температура превръща калциевият карбонат в ЛАЙМ . Тази технология по принцип е когенерационна , може едновременно да се реализира реакцията , да се произвежда ток  и да се използва топлината на отходните газове за акумулиране на топлина в топлохранилището на локалната енергийна инсталация. На този термохимичен цикъл и на високотемпературните химични реакции ще бъде посветен отделен постинг. Високотемперетурните химични реакции , са възможно най-ефективния начин на акумулиране на слънчева енергия и съперничат на течните горива по спесифична концентрация на енергия на единица обем